„Ако думите ми бяха като разпръснат цвят и падащи листа, какъв пожар само щяха да разпалват поемите ми“. При липсата на по-удачни думи, ето този спомен за Марико, изиграна от великолепната Анна Савай, съвсем ефимерно може да упъти въображението ни към към силуета на изпепеляващата буря, която представлява сериалът Шогун.
Неслучайно през последните седмици фенове и критици се надпреварват да поливат телевизионното шоу с кой от кой по-пищни суперлативи. Давйеки се в богоговение пред неизчерпаемия извор от изтънчени детайли в сценария, актьорската игра, сценографията и въобще всеки аспект на изживяването Шогун.
Дългоочакваната продкуция на FX не просто не разочарова, а до таква степен се вклини в умовете на широката аудитория, че на практика зададе нов стандарт за това, какво трябва да представлява висококачествената екранизация на класически роман. Та, да ни опазят всички богове да не останем по-назад в лавината от хвалби, и ние в Gamechangerz има какво да добавим към олтара на сериала.
Симбиозата между историята и художественото вдъхновение раждат титани
За отрицателно време Шогун се превърна в безспорно най-впечатляващата екранизация на класически роман сред съвременните касови продукции. Като зрители можем да бъдем само благодарни, че съдбата отреди именно шедьовъра на Джеймс Клавел да изгрее на екрана.
Сериалът безупречно онагледява еклектиката на феодална Япония от началото на XVI век. Най-вече в непреодолимата красота на ритуала като водещото средство и подход към живота, войната, любовта и смъртта. Вниманието на продукцията към автентичността на всеки детайл в облеклото, речта и жестовете, сраженията, панорамите и амбиентния звук граничат със съвършенство. А, така безвъзвратното потапяне в атмосферата на епохата става неизбежно.
Сюжет на Шогун
На този фон историята на задаващия се мащабен конфликт между лидерите на осиротялата откъм едноличен водач империя с поетична динамика се разгръща на различни бойни полета. От бръснача на катаната, политическите игри и сблъсъкът между Католици и Протестанти до скритите копнежи на личността, прикрити зад смазващтите догми на йерархията и живота, подчинен на вяра, дълг и чест.
Свързани статии
В този контекст думите на Достоевски, че “Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите, и колкото по-дълбока е мъката, толкова по-близо е Бог“, са вероятно най-подходящото описание на емоционалните и философски сблъсъци, разгърнати в сериала.
На везна са поставени християнските ценности – вярата, свободата и опрощението от Бог. И японският Шикитогай, чиито темели на мъдрост, смелост, добронамереност и искреност скланят живота до руслото на почит към традицията, дълга и природата. „Живеем и умираме“, казва многократно Марико. А, в разгръщането на фабулата везната не спира да натежава ту в едната, ту в другата посока. Като въпросът за смисъла на живота и смъртта изплува отново и отново в свят, където шансът да те кацне муха и да ти отрежат главата е на практика еднакъв.
Безупречен детайл
В този вихър от фолклор, бруталност и властови мераци, се преплитат съдбите на кормчията на холандския кораб „Еразъм“ Джон Блекторн. Художествен образ на първия западен самурай Уилям Адамс, мистериозната му преводачка Тода Марико и ненадминатият стратег, даймио Йоши Торанага.
Динамиката в отношенията помежду им водят наратива към кулминацията, при която нищо не е такова каквото изглежда. А, линията между клишето за добро и зло е ритуално разсечена от хладнокръвния прагматизъм, скрит в океан от метафори и неизказани значения.
Водещ е мотивът за чужденеца в непознатия свят, чрез който се разкрива красотата на две контрастиращи явления. А, именно ролята на превода и интерпретацията, както и ролята на комуникацията без думи. На този фон поддържащите персонажи Тода Хирокатсу – Бунтаро, Кашиги Ябушиге, Фуджи и Ишидо дотолкова блестящо се вливат в наратива, че ако човек се постарае може да преживее наново историята изцяло от перспективата на всеки един от тях.
Моят личен фаворит е чичо Ябушиге, чиито съкровен блян да оцелее и бребъде в касапницата на политическите игри, го подхлъзва директно във вълнолома на най-безмилостните вълни. Да не кажа направо буквално. Когато гледате сериала ще направите връзка и с тази вехта метафора, обещавам.
Шогун на и зад екрана
Шогун е продуцентският дебют на Хироюки Санада, който играе и Торонага в сериала. Мистър Санада следва да е добре познат, поне като лице, на аудиторията. Ако някога сте гледали касов холивудски филм, в който има достолепен самурай, Якудза бос или шеф на нинджи, то обикновено Санада е в тази роля (Последният Самурай, Джон Уик 4, 42 Ронина и др.).
За разлика от стереотипния холивудски кастинг обаче, в Шогун Санада показва целия си хибриден потенциал. Не само в брилятната персонификация на Торанага, но и в перфекционизма си при продукцията на сериала.
Старанието на екипа да се постигне абсолютна автентичност в заснемането на феодална Япония е толкова явно. Потъването в света на сериала се случва естествено. А, отделните фрагменти от продукцията с таква елегантност и ненатрапчивост се просмукват под кожата на зрителя, че аз лично занапред се чудя как ще мога да гледам екранизация за далечния изток без да я сравнявам с Шогун.
Брилянтна кинематография, феноменален звук, великолепна игра и кастинг, нищо излишно в сценографията. Един шедьовър на визуалния разказ, който нито изневерява на романа на Клавел, нито на очакванията за високо качество и епичност на разглезената аудитория.
Препратки и сравнения
Отвъд явното сравнение на сериала на FX с Шогун от 1980г. с Ричърд Чембърлейн, неизбежно е и сравнението с по-съвременни касови продукции като „Игра на Тронове“. Поне що се отнася до фактора напрежение, пренесен към това, че никой от главните герои не изглежда да е безсмъртен. Зад всеки художествен, портретен кадър се крие потенциал за разрушителен обрат и шокиращо развитие. Отвъд тази препратка, Шогун е безспорният властелин, както в смисъла на титлата, така и в смисъла на сериала.
Едва в 10 епизода продукцията успява да разгърне калейдоскоп от емоции и усещания. Те представят есенцията на романа от Клавел в неговата цялост и утвърждават усещането за завършеност на разказа, без изрично да карат зрителя да излиза от света на Шогун дори след финала му.
Втори сезон…
Като последна похвала не мога да не изтъкна факта, че продукцията няма да прави втори сезон, което е просто феноменално. Първо, защото така не изневерява на оригиналната си идея. Второ, защото явно цени повече творческото си реноме, отколкото меркантилния си нагон (за разлика от други касови сериали). И трето, разбира се, защото се отказва от „спорта“, когато е на върха.
В заключение остава чистосърдечно да посъветвам читателя, че ако трябва да избере едно заглавие от 2024г., на което да посвети изцяло времето си, то определено това трябва да бъде Шогун.
Тази статия съдържа афилиейт линкове. При поръчка чрез тях GameChangerz печели малка комисионна. Това ни помага да се развиваме и да сме част от индустрията на игрите и развлечения в България!