Обобщение:
- Статията анализира упадъка на качествената критика и превръщането на всичко – от филми и игри до убийства – в средство за масово развлечение. Вместо задълбочени ревюта от експерти, днешната „критика“ се свежда до хейт или похвала, насърчени от алгоритмите на социалните мрежи, които поощряват плитко и сензационно съдържание.
- Липсата на медийна грамотност и възходът на антиинтелектуализма са изместили обективния анализ с повърхностни и поляризиращи мнения. Дори професионалните критици често се поддават на натиск от корпоративни интереси, което унищожава автентичността техните ревюта.
Докато проучвах за поредното ревю на нов филм ме обзе тежко отегчение с нотка отвращение за добро утро.
Осъзнах, че на практика в днешно време има два полюса – да оплюеш или да похвалиш.
Много бързичко трява да яхнеш вълната на поредния “тренд”, да изстискаш, осмучеш, оглозгаш и изцедиш всяка възможност в името на новия гротесктен бог наречен content. И бясно да го натикаш в гърлата на жадните за зрелища потребители.
Замислям се изобщо същесъвуват ли вече обективни ревюта от експерти, на които всъщност това им е работата? Задълбочените знания по дадена тема, експертизата и кричното мислене пасти да ядат. Все пак нашего брата светкавично може да обобщи дадено заглавие до “ебаси тъпотията” или “мръсен топ”.
Кому е нужно дълбочина като коритото е толкова плитко, че едва се мъдри една тъжна, почти пресъхнала локва.
Реплика и дуплика
В разцвета на интернет всеки е експерт-критик. Потребителят има мнение за всичко и държи да го изкаже по възможно най-злостния начин.
Привидно за развлечение, грозната истина е, че социалните мрежи настройват, разделят, дезинформират и озлобяват. Насъскват потребителите един срещу друг като глутници побеснели кучета. Те пък милите се хващат на въдицата без даже да усетят, че въдица има.
Истината е, че алгоритъмът окуражава късо, повърхностнно и лесносмилаемо съдържание, често с опасни послания. Напред се бутат дискусии, изпълнени с омраза, които повече приличат на махленски скандали отколкото на интелигентен дебат.
Това се дължи на факта, че сме във възход на антиинтелектуализъм. Поколенията се учат да консумират, без да мислят самостоятелно. Критиката, позитивна или негативна, все още е наистина необходима. За жалост е изместена от къси хейт коментари и тик-ток видеа.
Заляти сме от нискокачествена форма на развлечения, които консумираме по-бързо от всякога и веднага се насочваме към следващата безмисленна порция, която да ни създаде фалшиво чувство на удовлетворение.
И някъде из този когнитивен хаос, поставяме оценки на филми, книги, театрални постановки често без нужната експертиза и познания.
Тук обаче възниква въпросът как определяме кой е “кадърен” да анализира и оценява?
Медийна грамотност
Медийната грамотност се отнася до способността и уменията за критичен анализ спрямо точността, достоверността и пристрастията на съдържанието, създадено и консумирано в различни медии.
Този вид грамотност включва знанията и разбирането, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно и е призната за една от ключовите компетентности на XXI век.
Проучвания от 2019 на PewResearch Center показват, че дигитална медийна грамотност отсъства във всяко поколение от потребители, дори gen z, което е закърмено с технологии.
Истината е, че умението ни за критично мислене и поставяне на адекватни оценки е пострадало поради огромното количество информация, с която сме заляти.
Има толкова много съдържание, че потребителите имат време бегло се докоснат по дадена тема, преди да продължат скролването си и да увеличат максимално медийното си потребление. Следователно бързо трябва да се взимат решения сведени до дали нещо е добро или лошо, черно или бяло.
Сиреч не остава пространство и капацитет за ясно възприемане и осмисляне на това, което гледаме, камо ли пък за задълбочен критичен анализ или ревю.
Медийна пристрастност и критика
Има и друг феномен, който се наблюдава в дигиталните медийни среди. Журналисти и автори, които имат капацитета да оформят качествена критика, не го правят, за да съхранят взаимоотношения с текущи и бъдещи партньори.
Партньорите са ключов елемент от монетизацията на дигиталните медии. Чрез тях сайтовете си осигуряват печалба. Големите инфромационни платформи за развлечения като IGN получават предварително копие на следващото хитово заглавие, понякога придружено с парична сума за ревюто, което ще се изготви.
Разработчиците няма да останат доволни, ако си позволиш да критикуваш най-новата им игра. Игра създадена с единствената цел печалба. Именно затова през последните години наблюдаваме трагични заглавия. Фокусът е изместен от изживяването на играчите към дебелите банкови сметки на компаниите.
И тъй като трябва да се яде, дигиталните медии застават на безопасната страна, предоставяйки фригидни и еднотипни ревюта. В последствие всяка медия копира от другата. Място за оригинална мисъл не остава.
Бой и с е к с
Вместо ревю на поредното тренди заглавие, за което ще забравите със следващото мигване на окото, предпочитаме да ви предоставяме по-задълбочни анализи на самата развлекателна индустрия, ролята й върху обществото, културата и живота.
Така че няма да говорим дали например Гладиатор 2 е добър филм. По-скоро ще се фокусираме върху един курозион феномен.
Съвсем случайно или не, филм с алфа мъжкари и бой разби всички боксофис класации в България. Май никой не е изненадан, че зрителят намира очарование във варващината и насилието (наред с други неща).
“Филмът на Ридли Скот изкара над 545 хиляди лева от 36 381 зрители, докато историята на легендарния футболист на Левски е гледана от 35 044 души и е с приходи от 482 716 лева за почивните дни.” – webcafe
Много проучвания поставят под въпрос, както ефектите, така и съществуването на насилие като развлечение в различните му форми – филми, игри, книги и т.н.
Друг популярен феномен в този тон е true crime съдържанието, което изкъртва класациите по гледаемост. Вече дори бруталните убийства са сведени до развлечение, което консумираме с ниска до нулева емпатия. Защото е съвсем нормално да гледаш как някой е брутално заклан, докато вечеряш… нали?
Ще си позволя да завърша този раздел с красива мисъл. “Всеки си има вкус!”, казало кучето и си облизало гъза.
Насилието и сексуалният тормоз като средство за масово забавление не е ново явление. Няма да се впускам в анализ на народопсихологията, тя така или иначе е ясно отразена в нещата, които са популярни в държавата. А, даже и в света. Но в тон на съвременната дигитална “критика” ще сведем положението до две думи:
Хляб и зрелища.
