Безспорно е доста трудно да се направи класация на най-добрите български филми по две причини. Първата е субективният поглед върху концепцията „най-добрите български филми“, а втората е свързана с промяната в моралните ценности в обществото.
И все пак има филми, за които казваме, че са класика в жанра. Истината е, че за да бъде един филм „класически“, той трябва да въздейства върху повече от едно поколение. Както и да визира вечни теми: за смисъла на човешкия живот, за любовта, за смъртта, за доброто и злото и т.н.
С оглед на това предлагаме кратка панорама на най-добрите български филми: класики. Тук няма първо, второ, трето място, а по-скоро е следвана при представянето им хронология на появата им.
Тютюн (1961)
Българският игрален филм „Тютюн“ от 1961 година несъмнено е истинско явление в българското кино. Адаптиран е по едноименния роман на писателя Димитър Димов. Следва да припомним, че произведението не е прието добре от БКП, налага се творецът да го пренапише като вкара втора сюжетна линия за комунистите и партизанското движение. Филмът, за да излезе през онези години, разбира се, следва 2-рата редакция на романа. Но си остава незабравима класика. Невена Коканова в ролята на Ирина създава изключителен образ на фона на Никотиана и фамилията Мореви. Действието се развива в сравнително дълъг период от време: обхваща 30-те години на 20-ти век до края на Втората световна война. Сценарист и режисьор е Никола Корабов, а оператор – Въло Радев. Филмът “Тютюн” участва на фестивала в Кан през 1963 година. Макар и черно-бял, в наши дни впечатлява с играта на актьорите и операторското майсторство.
Крадецът на праскови (1964)
Този български игрален филм от 1964 година винаги попада в ТОП 10 на най-добрите български филми. И това не е случайно. Базиран е на повест, написана от Емилиян Станев. Режисьорът и сценарист Въло Радев изгражда фина мелодраматична история, която е хуманистичен повик срещу войната. В главните роли са великата Невена Коканова и сръбският артист Раде Маркович. Действието протича на фона на Първата световна война. Любовта на Елисавета към крадеца на праскови е показана в различни нюанси. Тя е по-скоро без думи, но погледите, действията на героите казват повече от всичко. Краят на филма е трагичен. Бихме го сравнили с този на „Ана Каренина“. И два любопитни факта. Този филм, въпреки че е дебютът на Въло Радев в киноиндустрията, се оказва повече от добър. А главните герои се влюбват наистина – те изживяват бурна и страстна истинска любов.
Козият рог (1972)
“Козият рог” от 1972 година е наистина филм класика, който продължава да буди зрителски интерес. Режисьорът Методи Андонов, заедно с актьорите Катя Паскалева и Антон Горчев създава трагедия. Трагедия, подобна на античните, която буквално въвлича зрителя в история на насилието, омразата и вендетата. Създаден по разказа на Николай Хайтов, този филм остава за поколенията като един от най-добрите в историята на българската кинематография. Любовта между Мария и Караиван дава друго измерение на вечната любовна драма Ромео и Жулиета. Във филма всичко е по-истинско, по-силно и поразяващо. Този черно-бял филм печели редица награди. Само ще споменем 2 от тях: „Сребърен Юго“ от Международния филмов фестивал в Чикаго през 1973 г. и „Фемина“ за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Брюксел същата година.
С деца на море (1972)
И стигаме с един много приятен комедиен филм, който също е класика в българското кино – “С деца на море” от 1972 година, режисьор: Димитър Петров, сценаристи са братя Мормареви. Той е пълен с култови реплики, които в наши дни се появяват в различни мемета. „Щом ми е приятел… А що ми вика свиня.“ Или „Няма да е делфин това. Любов ще е.“
Музиката във филма е запомняща се и е дело на композитора Петър Ступел. Българският комедийна икона Георги Парцалев е повече от запомнящ се в ролята на чичо Манчо.
Тримата от запаса (1971)
С Георги Парцалев се срещаме и в друга българска класика – “Тримата от запаса” от 1971 година. Там той си партнира Никола Анастасов и Кирил Господинов. Режисьорът Зако Хеския е сътворил чудесна пародия на трима войници, които участват във Втората световна война. На фона на военните действия тримата от запаса търпят подигравки и обиди, но все пак стават и герои. Определено филмът си заслужава да се гледа и днес. Може да го определим като българския вариант на „Ало, ало“.
Всичко е любов (1979)
В панорамата на най-добрите български филми: класики попада и филма “Всичко е любов” от 1979 година. В него има и весели, и тъжни моменти. Режисьорът Борислав Шаралиев изгражда една драматична история, която се помни дълго. Казани са много горчиви истини за младостта, за догмите на социализма… В главната роля е артистът Иван Иванов – красив, чаровен, идол в българското кино. Той изпълнява ролята на Радо от ТВУ, който се бори за своята любов с Албена. Нейната роля е на младата и красива Янина Кашева. Съвременното поколение Z може би трудно би възприело тази любовна история, но тя по свой начин интерпретира темата за драматичната любов.
Дами канят (1980)
Българският игрален филм от 1980 „Дами канят“ е еклектична комедия, която се гледа на един дъх. Ролята на авто инструктора Яким Донев е поверена на младия Стефан Данаилов. Неговият чар кара жените буквално да пощуреят. В ролите на дамите са: Невена Коканова, Доротея Тончева, Цветана Манева и други известни български актриси от онова време. Режисьорът Иван Андонов със сценариста Георги Мишев успяват да предадат в този филм определени аспекти от живота в социалистическата епоха. Определено като комедия „Дами канят“ е един от най-добрите български филми класики. А репликата на Яким Донев: „Абе, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“ може да я определим като култова!
Търновската царица (1980)
И в този филм от 1980 година главната роля се изпълнява от великия Стефан Данаилов. Но тук е доктор Старирадев. Той е учил в Париж и от богат търновски род. Във филма чудесно е пресъздадена старинната атмосфера във Велико Търново. Костюмите подсилват автентичността на епохата. А любовта също е тук – Старирадев се влюбва безпаметно в една слугиня – Марина – „търновската царица“. В ролята е младата певица Камелия Тодорова. Еснафското общество в града е възмутено, но идва Балканската война… Героите са разкрити в нова светлина. Повестта на Емилиян Станев е превъплътена умело благодарение на режисьора и сценариста Янко Янков. Но успехът се дължи най-вече на невероятния актьорски състав.
Оркестър без име (1982)
Определено заради Катето Евро, Павел Попандов, Велко Кънев, Георги Мамалев и Димитър Манчев филмът “Оркестър без име” от 1982 година е повече от известен. Сценарият на пръв поглед е елементарен: един пишман състав е нает да свири по морето. Музикантите вместо да работят в Гранд хотел „Варна“, реално се оказват сбутани в селце на морето до Бургас. Случките са повече от комично-трагични… Култов момент е сватбата, разбира се. Но оптимистично-носталгично героите пеят: “Оставаме, оставаме….“ Режисьорът Людмил Кирков не оставя зрителите да скучаят. Филмът е пълен с култови реплики: „Ти какво си мислиш, бе? Ми и ние пушиме цигари „Кент“ и ядем бонбонки „Тик так.“ Или „Ще ме цака той с топла бира. Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира…“
Господин за един ден (1983)
В пантеона на кино класика на България е и филма “Господин за един ден” – 1983 година с режисьор Николай Волев. И ако малко хора се сещат кой е сценаристът Никола Статков, то всеки свързва този филм с образа на комика Тодор Колев. Действието се развива в стил ала Чарли Чаплин и публиката искрено се забавлява с „подвизите“ на главния герой. В опитите си да надмогне глада и немотията Тодор Колев влиза в невероятно превъплъщение на господин от града. Ицко Финци в ролята на бирника също създава незабравим образ, който се помни.
Време разделно (1988)
“Време разделно” е филм от 1988 г., който е класика в българското кино, въпреки резките критики, които получава, когато излиза на екран. Създаден е по едноименния роман на Антон Дончев и проследява насилственото налагане на турската вяра в долината Елиндения. Интересен факт е, че писателят го написва за 41 дни само. Все още се спори дали е поръчан от БКП или не. В свои интервюта Антон Дончев твърди, че това не е така. Действието във филма се развива през 1668 година – представена е богата образна система, режисирана по неповторим начин от Людмил Стайков. “Време разделно” е филм, изпълнен с много болка, със сцени на насилие, но е запомнящ се с играта на великите български актьори Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Руси Чанев, Васил Михайлов и др.. Странно е, че заглавието му е сменено след излизането на голям екран и носи името според англоезичната си версия: Time of Violence – „Време на насилие“. В което бихме предположили има политическа нотка.
Вчера (1988)
Ще завършим нашия преглед за най-добрите български филми: класики с „Вчера“ (1988) на режисьора Иван Андонов. Днес всеки, който е завършил или завършва 12 –ти клас, знае песента от филма „Клетва“, apropo, музиката е дело на Кирил Маричков. „Вчера“ си заслужава да се гледа. Защо? Историята по романа на Владо Даверов, която се развива през 60-те години на 20-ти век, не е демоде. И днес има същите типажи. И пред младите стоят същите въпроси: за свободата да бъдеш себе си, да отстояваш своето „Аз“ и за това, че конформизмът в крайна сметка означава морално опустошение. Репликите на директора Цончев, в ролята Георги Русев, се помнят, будейки неподправен смях: „На какво прилича това питам? На нищо не прилича! Вие сте ученици от кадрова гимназия! Я ме вижте мен – на 58 години съм и нямам нито един кариес!”, „Вчера може, днеска не!“, „Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!“
Критиката не е ласкава към филма, когато излиза и го определя като „кичозен.“ Е, политическите повели тогава така са решили.
В края на нашата панорама нека обобщим
И ако сте стигнали до тук, то следва да кажем, че, със сигурност, има и други български филми, които заслужават да бъдат споменати. Но се опитахме да ви представим не просто най-добрите български филми, а тези които са класика. Те са част от историята на българското кино, което се опитва да възвърне в наши дни старата си слава…
