В свят, в който супергероите като Супермен и Батман отдавна са завладели светлината на прожекторите, нов герой се появи от сенките. „Синия бръмбар” (Blue Beetle), режисиран от Анхел Мануел Сото, предлага свеж поглед в жанра на супергероите, като дава глас на слабо представена демографска група и вдъхва нов живот на DC Extended Universe (DCEU).
Филмът започва, когато младо момче на име Хайме показва на семейството си с мистериозно метално насекомоподобно същество, на което се натъква. Този енигматичен биотехнологичен артефакт бързо превръща Джайм в симбиот на летяща буболечка с подобни на скорпион антени, дарявайки го със забележителни сили. С възклицанието „Ти си супергерой, cabrón!“ от чичо си Руди, изигран от Джордж Лопес, Хайме тръгва на пътешествие към себеоткриване.
В свят, в който е пълно с утвърдени супергерои, възниква въпросът: имаме ли нужда от още един? Това е въпрос, който „Синия бръмбар“ разглежда директно. В епохата след „The Flash“, когато очакванията за филми за супергерои достигнаха главоломни нива, този филм мъдро избира различен път. Той включва по-личен и ориентиран към героите сюжет, избягвайки необходимостта от грандиозни битки и разрушения в целия град.
Трансформацията на Хайме в синия бръмбар е само началото на неговата история. Филмът запознава публиката с интригуващ поддържащ актьорски състав, включително наследницата Джени Корд, изиграна от Бруна Маркезин, която играе централна роля в разгръщащите се събития. Нейният герой е решен да попречи на леля си Виктория, изиграна от Сюзън Сарандън, да използва силите на скарабея Каджи Да за тъмни цели.
Филмът също така показва семейството на Хайме, като възрастната му Нана, изобразена от Адриана Бараза, която доказва, че възрастта не е пречка за героизма.
„Синия бръмбар“ отделя време, за да изследва пълния обхват на новооткритите способности на Хайме, полагайки основата за бъдещи приключения. Отличителен елемент във филмът е, че приятелите и семейството на героя да са пряка част от действието. Филмът умело балансира историята за произхода на супергероите, добавяйки дълбочина и емоционален слой към сюжета.
Едно от най-големите постижения на филма е представянето му. Точно както „Черната пантера“ се превърна в символ на силата на слабо представените демографски групи, „Синият бръмбар“ прави същото за латиноамериканската публика. Той предлага близък и културно богат герой, който зрителите от тази среда могат да нарекат свой собствен.
Докато бъдещето на „Синия бръмбар“ в DCEU остава несигурно, филмът вече е оставил незаличима следа. Той вдъхва глътка свеж въздух и разнообразие във вселената на DC, напомняйки на публиката, че жанрът на супергероите може да бъде игрив и движен от героите. Индивидуалността на филма блести в моменти на хумор и визуална креативност.
В жанр, все по-наситен със зрелищност и експлозия, този филм предлага нещо различно – изобилие от индивидуалност. Независимо дали „Синия бръмбар“ се издига към по-нататъшни приключения или не, той безспорно оставя следа в киното за супергерои, проправяйки пътя за едно по-разнообразно и всеобхватно бъдеще.
