Актриса, създател на съдържание и запален читател – Поли Недкова не просто играе роли, а разказва истории с дълбочина, страст и смисъл. Част от престижната класация Forbes 30 under 30, тя не спира да предизвиква себе си на сцената, екрана, във фитнеса и къде ли още не.
В това интервю с Поли Недкова си говорим за театър, кино, литература, дисциплина и мотивация, както и за уроците, които животът ни поднася – както на сцената, така и извън нея.
Как реши да станеш актриса? Имаше ли конкретен момент, който те убеди, че това е твоето призвание?
В края на 10ти клас в гимназията почти насила ме заведоха на театър. Никак не исках да ходя, защото гледах да се бунтувам срещу всичко и всеки, но в секундата, в която спектакълът започна, знаех, че ще се побъркам, ако не съм “от другата страна” – не в салона, а на сцената. На следващия ден се записах в театрална школа.

Най-голямото предизвикателство да бъдеш актриса в България е…
Ръбовете на характера. Като актьор трябва да си много сетивен и приемащ, но като човек трябва да си по-смирен, да не приемаш нещата навътре и да “втвърдиш сърцето си”, както казва Камю. Комбинацията е деликатна и трудна за нашите географски ширини.
Кой е любимият ти проект досега и защо?
“Поразените” от Теодора Димова, режисьор Стоян Радев Ге.К., Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна.
Беше най-поглъщащият, безкомпромисен, задълбочен и осмислящ репетиционен процес за мен досега.
Свързани статии

Ако можеше да изиграеш всяка роля от световната театрална или кино сцена, коя би избрала и защо?
Харесвам трагическите женски персонажи на Шекспир или съвременните, писани след сексуалната революция насам. В киното има много роли, които са ме впечатлявали, но те вече са изиграни.
Какво мислиш за развитието на българското кино и театър в последните години?
Мисля, че развитие действително има и възторжено ръкопляскам на всеки проект, който успее да се срещне с любопитна публика. Струва ми се, че масово обаче зрителите търсят лесно смилаемо съдържание, а творците често се опитват да създадат нещо по-сложно, откъдето идва проблем, който може да се търси в народопсихологията ни.
Какви практики или книги би препоръчала на хора, които преминават през труден период?
Чела съм много трудове за самопомощ, но винаги най-много са ми помагали художествени романи. Там мога да проследя как героя се справя с проблема си по начин, който да е уникален, а не превърнат във “формула за успех”, каквито често виждаме в практическата литература. Сигурна съм, че за мен най-полезен на твърде много нива е жанрът магически реализъм.
Има ли урок от фитнес залата, който си пренесла отвъд нея?
Мотивацията е измислица – вратичка към оправдание. Резултатът идва само след добра дисциплина, търпение и постоянство.

Любимо четиво? Кои са книгите, които Поли препоръчва?
- “Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дългас Адамс
- “Майстора и Маргарита”, Михаил Булгаков
- Всичко на Маркес
- Тери Пратчет
А, любим литературен герой? Защо?
Трите вещици в “Макбет” на Шекспир са героят, който понякога ми отнема съня.

Препоръчай ни нещо добро за гледане.
Последното ми попадения беше The Wild Robot.
Какво те зарежда и ти дава живот?
Дълги разговори с добри приятели.
Какъв съвет би дала на 20-годишното си “аз”?
“Ако това, за което се тръшкаш сега, няма да има значение след 5 години, значи няма значение и сега.”
С кой автор, жив или мъртъв, би вечеряла? Какви биха били темите на разговор?
Отговорът на този въпрос винаги е Салвадор Дали. Бих го питала за сънищата му, за стръвта в творенето и за страха му от смъртта.

Бъдещи творчески планове?
Активно работя за развитието на няколко проекта в различни направления, но не е време да ги споделям. Надявам се да се чуе 🙂
Тази статия съдържа афилиейт линкове. При поръчка чрез тях GameChangerz печели малка комисионна. Това ни помага да се развиваме и да сме част от индустрията на игрите и развлечения в България!