Да започнем отдалеч. Съмнявам се, че за някого би била непромукаема идеята, че животът е вид игра. И Паси, и Ортега и Гасет, и Хьозинха говорят за homo ludens като темел на културата и катализатор на процесите в обществата, личностно и колективно.
И като „играещи хора“ сме обречени да виждаме света чрез разказите на игровия терен, с които формираме правилата на реалността. Именно те – разказите – водят ума и духа ни към всякаквите върхове и спадове на предопределеното ни кратко житейско битие.
Именно в срещата ни с историите будим нови копнежи, рушим стереотипи и поведения, създаваме неподозиране довчера перспективи за света и въобще преоткриваме себе си. Без историите сме никои.
След тоя вял, но пък съществен анонс, се пръкна онзи подходящия момент да ви разкажем кои са историите, които толкова дълбоко са ни жигосали, че чак сме склонни да ви ги пробутаме, белким белязат и вас.
В тази статия ще разгледаме някои от най-впечатляващите книги, които не само са обладали всеячески сърцата на милиони читатели по света, но и безвъзвратно са прелъстили и редакцията на GameChangerz. Текстът ни не е класация. А, автентичен прочит на това какво ни харесва. Четете с умисъл и разбирайте думите със силата на собственото си въображение. Та …
1. „1Q84“ на Харуки Мураками
Ще ми се да започнем с опуса на Мураками „1Q84“. Този мащабен роман, разделен на три книги, следва две основни сюжетни линии. И дотолкова прецизно прави дисекция на различните мотивации за търсене на „щастието“ чрез тях, че е просто греховно да не се възприеме за алманах на човечността.
Историята се увива около Аомаме, която е фитнес инструктор, но като никой не гледа е и наемна убийца. А, Тенго – математик и амбициозен писател, за когото съдбата готви доста люта гозба.
Действието се развива през 1984 г., и баш в духа на очевидното заиграване с Оруел героите откриват, че светът въобще не е такъв, какъвто изглежда. Затова и заглавието е метафора за загадка, където „Q“ стои за „Question“ (въпрос), а и японската дума за 9 се произнася така.
Романът разглежда теми като контрол и подчинение, реалност и илюзия, любов и съдба, както и влиянието на миналото върху настоящето.
От едната страна на съдбовната нишка е Аомаме, която има върховна дарба да убива. Естествено, прави го със стил и класа, но и с пробождане на конкретно място във врата на жертвите. Госпожата е доста успешна и в двете си професии, особено във втората, която посвещава на изтреблението на мъже, насилващи жени.
На Тенго пък му е много мерак да се реализира като писател, но някак въобще не съумява да прозре матрицата на добрия текст и работата му въобще е ялова. И така докато не получава задачата да редактира ръкописа на младата Фукаери. За зла участ става топ бестселър и повлича такива тектонични бедствия за замесените, че на нашите герои дори и традиционните за Япония земетресения от 7 и 8 по Рихтер започват да им се струват не по-страшни от кючек.
В последствие всички се свързват чрез редица мистериозни събития, които ги водят към странни и опасни истини за света около тях.
Тенго и Аомаме се озовават в странен свят, който Аомаме нарича „1Q84“, където нищо не е такова, каквото изглежда, например луната е малко странна. И двойна. Докато се опитват да разберат новата реалност, Аомаме и Тенго откриват, че са свързани по начини, които надхвърлят времето и пространството.
„1Q84“ е впечатляваща със своите многопластови сюжети и характерната за Мураками смес от магически реализъм и философска дълбочина. Книгата е предизвикателство за ума и емоциите, предлагайки едновременно интригуваща мистерия и интимен поглед върху човешката природа.
Не мога да не отбележа и че първите 200-300 страници са трудни за четене. Историята се движи малко мудно и стила на Мураками е изпълнена с множество препратки към класическата музика и литература, както и културата на 80-те.
След този умерено мъчителен процес на четене обаче нещата набират страшна скорост и ако за първата глава са ви били необходими 2 седмици за четене, то оставащите две ще ги глътнете за един уикенд. Поне моят опит е такъв.
Способността на Мураками да съчетава реализма с фантастиката и да омеси цялата атмосфера в елегантността на японската култура, митология и поп култура, е просто феноменална. С лекота успява да създаде една уникална и мистериозна вселена създавайки, наподобяваща сън, която определено кара читателя да се замисли за границите на реалността.
Обективно погледнато „1Q84“ е изключително сложен за четене роман, подходящ за онези, които обичат да се изгубят в сложни и наситени сюжети, които изискват внимателно четене и размисъл. Но всичко това определено си заслужава!
2. „Приумиците на смъртта“ на Жозе Сарамаго
Доста е изписано за живота и смъртта в литературата, но в тази малка книжка на Сарамаго ще откриете една от най-увлекателните и дълбоки истории за това колко важно е човек да живее, и колко още по-важно е да умре.
Разказът се случва в малка и неназована държава, в която от 1-ви януари, ей така за разкош, смъртта внезапно изчезва. Хората просто спират да умират. И докато отначало този феномен кара всички да почнат да бичат здрава фиеста от радост това бързо се променя.
Смъртно ранените войници и безнадеждно болните не умират, старците в домовете също, гладните, сакатите, отчаяните безпомощно се носят като зомбита, без утеха и без надежда за сладкото изкупление в смъртта. Абе, въобще нещата рязко добиват брутален вид.
Това предизвиква бесен хаос и макар и първоначално всичко това се е възприемало като благословия, скоро обществото започва да се разпада.
След няколко месеца обаче смъртта се завръща, но този път започва да изпраща писма до хората, които ще умрат, предизвестявайки края на живота им. И пак кратка радост, и пак тежка драма.
Един ден, писмата просто започват да се връщат недоставени. Във вида на мистериозна жена, Смъртта се захваща да обърне този процес. Вниманието ѝ привлича един цигулар, чието писмо не е може да бъде доставено, и двамата започват страстен танц под ритъма на философски и екзистенциални разговори.
Сарамаго разглежда теми като смисъла на живота и смъртта, силата на любовта и моралните последствия от безсмъртието. „Death at Intervals“ е уникален със своето философско изследване на една от най-дълбоките ни тревоги – смъртта – и човешкото съществуване.
Сарамаго използва своята характерна ирония и хумор, за да ни покаже какво би се случило, ако смъртта не беше неизбежна. Романът е коментар на политическата и социална структура на обществото, както и на личния, интимен ангажимент на всеки от нас към живота, който дори и прекрасен е задължен да свърши.
Написан е доста странно и в типичния за Сарамаго стил с пряка реч без кавички. Стилът му включва дълги, заплетени изречения и игриво използване на пунктуация, придава на текста особен хипнотичен ефект.
Сарамаго е майстор на иронията и социалната критика, като „Death at Intervals“ е фантастичен пример за умението му да използва необичайни сюжети, за да разгледа дълбоки и сложни теми. Не случайно му дават и Нобелова награда за литература през 98-а.
Книгата е преведена на английски чак 10 години след публикуването ѝ, като балъците, които не владеем перфектно испански трябваше да изчакаме цяла деката преди да прочетем как без Смъртта сме абсолютно обречени. Има я и на български, така че не пропускайте възможността тези 100-тина страници да ви вземат ума.
3. „Acid House“ на Ървин Уелш
Забождме елегантните пера на Мураками и Сарамаго в игленика, за да ни остане свободна ръка, с която да си вържем турникет и да се дрогираме с неповторимата бруталност и искреност на Уелш.
„Acid House“ е сборник с кратки разкази, които предлагат абсурдни, мрачни и специфично хумористични погледи върху живота на маргинализираните хора в Единбург.
Всичките 22 разказа в сборника изследват крайностите на теми като наркозависимостта, бедността, насилието и абсурдността на човешкото съществуване като успяват да огреят целия емоционален небосвод – от крайна трагедия до истерична комедия.
С черния хумор на Уелш ще проникнете в ума на Боби, който след като тупва бая LSD се събужда в тялото на бебе. Ще срещнете Рей, който от немай къде си се сблъсква с божество, от която среща нямаше какво друго да му се случи освен да се превърне в муха. Ще проследите как живота на Коко рухва, след като жена му си хваща друг и го изоставя да бъде сам в затвора на кривия си нрав.
Книгата ни разхожда из кътчетата на мрачната страна на живота в градска среда, като предлага провокативна, остроумна и безмилостна критика на обществото.
Освен това е и едно през сълзи весело изследване на тъмните ъгли на човешката природа и социалното неравенство, представени в абсурдистки и сюрреалистични ситуации. Уелш използва характерния си език и стил, за да създаде истории, които са едновременно забавни и ужасяващи. А, нима има по-вкусен начин от това да преглътнем ужаса със смях.
Ървин е известен с грубия си език и безжалостни описания на живота в работническата класа в Шотландия, но не е нужно много въображение, за да си представи човек героите и в други, подобни като манталитет страни. Да не ги назовавам буквално, ама се сещате.
Макар и шотландецът да има по-известни творби, адаптирани и в успешни филми като Trainspotting 1 и 2 на Дани Бойл, Filth на Джон Байрд (тоя филм е брутално добър) и други, “Acid House” е една творба-обобщение на таланта да изпсуваш през широка усмивка колко проклето е съществуването, и все пак да го продължиш напук.
Все пак и „Acid House“ е адаптирана в едноименен филм през 1998 г., като самият Уелш е участвал в писането на сценария, но по моему другите изброени кино адаптации са по-впечатляващи. Книгата обаче си остава бижу.
4. „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков
Не можем да не дадем и някое от редицата впечатляващи родни заглавия. „Балада за Георг Хених“ съчетава автобиографични елементи и фикция, разказвайки за детството на автора и връзката му с достолепния чешки майстор лютиер Георг Хених.
Книгата е толкова наситена с всякакъв сой емоционални сантименти – тъга, обич, носталгия, израстване, раздяла – че в един момент всичко просто се слива в статичния шум от абсолютния унес от историята.
Тя следи как малкият беден софиянец Виктор намира своя житейски учител в лицето на благородния и достойно изправен, макар и в клопката на бедността Хенрих. Майсторът учи малкия за стойността на живота, честта и човешката стойност като засява дълбоко у него зрънцето на зрелостта.
То в последствие избуява в едно съновно и синовно откровение в разговора между два несъвместими свята. Така Майсторът – символ на старите, вече забравени ценности и култура, които постепенно изчезват в едно общество, погълнато от материализма, хедонизма и забравата – предава своя смисъл на бедното дете.
Историята на Хених е трогателна. Той е самотен и изоставен, но не губи своята духовна сила и преданост към изкуството. Виктор вижда у стареца символ на истинското майсторство, което не може да бъде измерено с пари.
Така към края на връзката им младият Виктор осъзнава, че животът на Хених е изпълнен със смисъл и красота, въпреки всичките му лишения.
Книгата на Пасков изследва откровенно изчезването на традиционните ценности, разривът на връзката между поколенията, стойността на изкуството и духовното богатство пред лицето на материалната бедност.
Мисля си, че точно този роман носи императивна необходимост да бъде прочетен днес, когато светът ни е заприличал на разграден зоопарк на суета и егоизъм. Навярно всеки ще открие примери за тази метафора, ако се огледа по-старателно извън себе си. Все пак не е лошо да избягаме от класическото определение за ‚идиот‘. А, именно човек, който се вълнува само от личните си дела.
Романът на Пасков е фамозно актуален за днешния ден, особено в частта си, в която Виктор осъзнава, че истинските герои не са тези, които обществото величае. А, тези, които отдават живота си на нещо по-голямо от тях самите. Това е роман, който въпреки миниатюрния си обем, оставя огромна следа, при това в един лесен за разбиране език, близък до всеки, предназначен за всеки!
5. „Облакът Атлас“ от Дейвид Мичъл
„Облакът Атлас“ е от онзи вид амбициозни и многопластови романи, които преплитат различни истории, разположени в различни времеви периоди и географски локации.
Всяка шестте истории на Мичъл е свързана с останалите чрез сложна мрежа от препратки, като всички заедно формират цялостна картина на човешкото съществуване и непрекъснатата борба за свобода, истина и справедливост.
Романът има малко експериментален стил, подобен на Мураками и Вирджиния Улф (както казва самият Мичъл) и изследва теми като властта, угнетението, идентичността и взаимодействието на минало и бъдеще.
В раздробената на части вселена на „Облакът Атлас“ ще може да се разходите през 19-ти век с историята за морал, расизъм и личния избор като катализатор на световните процеси. От „Дневникът на Адам Юинг“, през разказ за корупцията, екологичната отговорност и борбата за истината в „Първата мистерия на Луиза Рей“, та чак до далечното бъдеще в темата за свободната воля и силата на идеите, през очите на покорния клонинг в Корея в „Молитвата на Сонми-451“.
Романът на Мичъл изследва взаимовръзките между миналото, настоящето и бъдещето, като показва как човешките действия могат да оформят съдбата на поколенията. Книгата е разделена на 6 отделни разказа като на мен лично най-много гъдел ми образуваха „приключенията“ на Сонми и „Пресичането на Слоуша“, където в постапокалиптичния свят овчарят Закри разказва на един млад левент за срещата му с последния учен на земята. За него Мичъл даже изобретява автентичен диалект, който ознаменува края на цивилизацията и докъде сме се докарали от „щедрост“ и „човеколюбие“. Абе, щура работа.
Сложната структура на романа и уникалният стил на Мичъл бързо го превръщат в култ-класика, която продължава да вдъхновява и предизвиква читатели и мислители в темата за целостта на действие-съдба-вселена.
Всеки от шестте разказа предлага своеобразен коментар върху аспекти на човешката природа. А, фамозният начин, по който нишките на различните наративи се преплитат създава онова комфортно усещане за завършеност, за което всички копнеем в края на дългия път през книгата.
Също така „Облакът“ има и успешна филмова адаптация от 2012г., в която участват толкова холивудски звезди, колкото нямат и в Авенджърите. Все пак карайте нещата подред и ако не сте гледали филма, моля ви, първо прочетете книгата. Заслужава си.
Заключение
На разлъка… Знам, уважаеми, че списъкът ни е особен и е подчинен на нашия личен и интимен редакционен вкус, който вероятно пренебрегва значителна част от изтънчените ви литературни копнежи, ама това е положението.
Знам и че не говорихме за достоевските „Братя Карамазови“, шогуната на Клавел, за „Непоносимата лекота“ на Кундера, нито за „Обратни Мисли“ на ютуб сензацията Емил Конрад, или пък за „Здрач“, който и да я е писал тази глупост.. Ама нали се сещате – това е положението. (Тръпки ме побиват, че изредих тези заглавия в едно изречение.).
Въпреки това сме категорични, че каквото и да изберете да прочетете от нашата селекция, то със сигурност ще ви жегне дълбоко и вероятно някога напред във времето ще сънувате тези истории.
Избрахме романи, които разказват за човешкото във всичките му проявления – от трансцендентния унес на любов и надежда, до челния сблъсък на капризната ни тленната природа с бруталността на заобикалящия ни свят.
Независимо дали сте фенове на сложните философски размишления, острата социална критика или забавния коментар на неволите, тези книги ще предложат по нещичко за всеки.
И макар литературата да е едва едно просто бягство от грубата реалност, то ако се огледаме дълбоко в себе си през тези разкази, навярно ще успеем да открием поне накъде ни се иска да избягаме. Зарязваме ви с тези думи и с надеждата, че текстът ни, макар и далеч от литературен шедьовър, ще успее да подбуди спорадични аплодисменти сред някои у вас.
Ако си жаден за още, не пропускай нашите препоръки за върховни четива.
