По случай Денят на народните будители съставихме селекция от български книги, които всеки трябва да прочете. Шедьоври, които са отвъд времето и пространството. Истории, които дълбоко ще ви докоснат, развълнуват и разбудят по един или друг начин.
Нека не забравяме, че “В началото бе словото…”
Българската литература е изключително силна, многопластова и заслужава не по-малко внимание от западната вълна, която ни тресе. Книгите, които ще намерите в този списък са устояли на времето, доказани класики, други пък предефинираха съвременната българска литература. Едно е сигурно, всяка една от тях си струва да се изгубите между страниците й. Българите знаят как да пишат!
Преди да започнем си пожелаваме нов цикъл на духовно и нравствено пробуждане и благодарим на “виновниците” които ни будят от съня…
„Тютюн“ – Димитър Димов
Един от моите лични фаворити! Романът „Тютюн“ на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ. Той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха.
Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. „Тютюн“ може да се чете по много начини – като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на непримирими характери, но също и като мащабна картина на епохата, разкриваща огромното социално неравенство, жестокото разделение в обществото, несправедливостите на системата и крайните идеологии, които се сблъскват по улиците и в умовете на хората.
„Под игото“ – Иван Вазов
Няма как да имаме селекция за значими български книги без да включим първия български роман. И да, предполагам когато си тийнейджър това не е най-вълнуващото четиво. То съвсем не може да се смели от едно все още неузряло и неоформено съзнание. Предполагам обаче и, че вече не сте на 15 и и ви обещам – един препочит ще ви даде нова преспектива и много по-добро и ясно разбиране на творбата.
Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст с „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението.
„Времеубежище“ – Георги Господинов
„За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“ – Георги Господинов
Спокойно можем да наречем Георги Господинов един от съвременните български будители. „Времеубежище“ е първият български роман, носител на Международен Букър за литература за 2023!
Книгата улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, който смесва сатира и носталгия, история и ирония.
„Балада за Георг Хених“ – Виктор Пасков
„Едва ли има друга българска книга за последните 30 години, която да е карала толкова читатели да плачат – за Красотата, Любовта, Изкуството. Тя е като пролука към небето, отворила се малко преди Преходът да направи всички ни цинични и иронични. Пасков възвисява, но защото преди това е успял да ни доведе до дъното.“ – Бойко Пенчев
Баладата за майстора на цигулки Георг Хених е победа на човешкия дух над тленното, над дребното и дребнавото. Книгата е толкова наситена с всякакъв сой емоционални сантименти – тъга, обич, носталгия, израстване, раздяла – че в един момент всичко просто се слива в статичния шум от абсолютния унес от историята.
Книгата на Пасков изследва откровенно изчезването на традиционните ценности, разривът на връзката между поколенията, стойността на изкуството и духовното богатство пред лицето на материалната бедност.
Романът на Пасков е фамозно актуален за днешния ден, особено в частта си, в която Виктор осъзнава, че истинските герои не са тези, които обществото величае. А, тези, които отдават живота си на нещо по-голямо от тях самите. Това е роман, който въпреки миниатюрния си обем, оставя огромна следа, при това в един лесен за разбиране език, близък до всеки, предназначен за всеки!
„Глина“ – Виктория Бешлийска
„Направени сме не от думи, а от кал.
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал.
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.„
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си.
Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.
„Сливовиц“ – Катерина Хапсали
„Сливовиц“ е глътка леден огън, който се влива в ума, сърцето и вените на всеки, който разгърне страниците и душата си за едно литературно пиршество.“ – Светлозар Желев
Катерина Хапсали е дългогодишна журналистка, която още с първия си роман „Гръцко кафе“ доказа, че е и талантлива писателка. След успеха на първата й стихосбирка „През девет планини“ се завръща към романа и разказва разтърсваща и изящна история, носеща провокативното заглавие „Сливовиц“. За това заглавие тя казва: „Това е книга за надеждата и и срещите с неочаквани агнели.“
Сюжетът проследява млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето.
„Absolvo te“ – Георги Бърдаров
Романът разказва за двама мъже, които преживяват трагични събития по време на войната в Босна. Техните истории се преплитат с тези на плеада от други персонажи в една тъжна и вълнуваща сага за любов, омраза и изкупление. Романът е известен със своите социално ангажирани и реалистични теми. А, по този повод Бърдаров спечели престижната награда „Хеликон“ за 2016 г., както и Европейската награда за литература за 2021 година!
Absolvo te е всичко друго, но не и лека за четене. Редовете ще ви залеят с цялата сурова емоционалност на загубата, отчаянието и гнева, но пламъкът на надеждата в крайна сметка прогаря страниците и душата на читателя. Книгата е изследване на човешките взаимоотношения, войната и вътрешната борба за прошка и изкупление, с които всеки от нас в някаква форма се сблъсква.
Четейки Бърдаров ще ви се налага да влизате за отрезвяващо къпане в морето след всеки по-дълъг пасаж. А, с времето нестинарските прибежки по пламтящия пясък ще ви се струват като моменти почивка. Романът е подходящ за онези от вас, които копнеят да се гмурнат в дълбок и сграбчващ разказ, който да накара заобикалящия ги плажен свят да заглъхне.
„Кръв от къртица“ – Здравка Евтимова
„Със сборника си разкази „Кръв от къртица“ Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление. Тя умее да заинтригува не само българските читатели, тъй като темите, които разработва в творчеството си, нямат тяснорегионален характер, а поставят на дневен ред сложни общочовешки проблеми. В същото време „вечните теми“ в литературата са обгърнати с българска атмосфера и колорит.“ – Стефан Влахов-Мицов
Творчеството на Здравка Евтимова получава широк отзвук и извън пределина на страната ни. „Кръв от къртица“ е включен в учебниците за обучение по английски език за гимназиите в Дания и в учебник по литература за осми клас в прогимназиите в САЩ.
Още интригуващи произведения от Здравка Евтимова, които си струват вниманието ви са „Резерват за хора и вълци“ и „Луничави разкази“.
„Аутопсия на една любов“ – Виктор Пасков
Третия голям роман на Пасков след „Балада за Георг Хених” и „Германия, мръсна приказка”!
Романът „Аутопсия на една любов” е първата значителна по обем творба след една дълга пауза в творчеството на Виктор Пасков. Книгата всъщност е най-внушителното произведение на писателя, представяща в огромна степен литературното му майсторство и нежеланието му да се вписва в определени „свише” рамки. При излизането си редица родни критици определят романа като „порнография”, заслепени от собственото си тесногръдие и незабелязали истинската роля на секса във внушенията, изградени от автора.
„18% сиво“ – Захари Карабашлиев
Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път… От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас – емигрантите от собственото си минало.
Книгите на Захари Карабашлиев са превеждани и публикувани в Съединените щати, Франция, Германия, Полша, Турция, Словакия, Хърватия и Сърбия. Неговата белетристика е включена в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза 2018“, а пиесите му са поставяни на сцени в България и чужбина.
„Чамкория“ – Милен Русков
Милен Русков е автор на още три романа: „Възвишение“ (2011), „Захвърлен в природата“ (2008) и „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004). Той е носител на повечето големи български литературни награди, както и на Европейската награда за литература за романа си „Възвишение“.
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
„Физика на тъгата“ – Георги Господинов
„Физика на тъгата“ продължава да е една от най-четените и превеждани книги у нас. Издадена на 15 езика по света, носител на множество награди, това е „една задължителна книга за остатъка от живота ни“.
Новата корица на „Физика на тъгата“ е с рисунка от едноименния филм. Това е вторият проект на тандема Ушев – Господинов след късометражната анимация „Сляпата Вайша“, която беше номинирана за „Оскар“ през 2017 г.
Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
„Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров
Романът-победител в първото и единствено до момента българско риалити за литература -„Ръкописът“!
„Аз още броя дните“ е история за война и за любов – за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.“ – Милена Ташева
„Пътуване към себе си“ – Блага Димитрова
„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.
В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:
„Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.“
“Остайница” – Рене Карабаш
Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече.
Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях.
Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите „син“ и „дъщеря“, „мъж“ и „жена“, за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.
Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“, който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.
Направени от вина
Геогри Господинов споделя за този роман: „Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим.“
Осъдени души – Димитър Димов
„Войната в душите им е по-опасна и от болестта, и от греха, и от смъртта„
„Осъдени души“ е роман за сблъсъка на човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за вярата, верността, изкушенията и терзанията на разкъсваната от противоречия човешка душа.
„Осъдени души“ е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията – за свободата и за републиката. Без да си поставя за задача цялостното изображение на тая борба, Димов я засяга както в нейните широки исторически, социално-икономически и идейни причини, така и в редица нейни конкретни прояви, особено във втората част на романа, когато избухва бунтът на монархистите.
Финал на нашата селекция български книги
В края на нашите списък е важно да споменен, че с тези заглавия съвсем не се изчерпват силните български книги. Там из рафтовете още много чакат да бъдат разлистени, затова загасяйте екрана и отпуснете тая душа сред думи и друми!
Не пропускай да разгледаш и нашия списък за уникални книги антиутопии!
Тази статия съдържа афилиейт линкове. При поръчка чрез тях GameChangerz печели малка комисионна. Това ни помага да се развиваме и да сме част от индустрията на игрите и развлечения в България!
