Легендарният режисьор Мартин Скорсезе отново направи смела стъпка с последния си филм Killers Over the Flower Moon (Убийците на цветната луна). С продължителност от 3 часа и 26 минути проектът на Скорсезе надминава дори дългия Опенхаймер, който нашумя по-рано тази година. Докато някои може да повдигнат вежди при толкова солидно време, Скорсезе не се извинява, защитавайки своето творение и застъпвайки се за изкуството на киното.
По време на интервю за Hindustan Times, Скорсезе се изправи пред въпроса за голямата продължителност на филма си. „Хората казват, че са три часа, но хайде, можете да седнете пред телевизора и да гледате нещо пет часа“, разсъждава той. „Също така има много хора, които гледат театър по 3,5 часа. Има истински актьори на сцената, не можеш да станеш и да се разхождаш. Отдаваш му такова уважение. Отдавайте малко уважение на киното.“
Бъдещето на киното
Горещата вяра на Скорсезе в силата и потенциала на киното като форма на изкуство блести през непоколебимата му отдаденост в разказването на истории. Той отхвърля схващането, че филмите са сведени до формулирани разкази, управлявани от франчайз. „Сега ще има поколения, които смятат, че филмите са само това“, оплаква се той. „Което означава, че след това трябва да отвърнем на удара по-силно. И трябва да дойде от масовото ниво. Трябва да дойде от самите създатели на филми.“
Също така, той посочи скорошните кино успехи, включително едновременното пускане на Oppenheimer и Barbie, като искрица надежда за индустрията. „Начинът, по който пасва идеално – филм с такава развлекателна стойност, чисто с ярките цветове – и филм с такава строгост и сила, и до голяма степен за опасността от края на нашата цивилизация – не бихте могли да имате по-противоположни филми да работят заедно.“
Той настоява, че тези изключителни филми са привлекли хората в кината, където магията на големия екран все още е в сила. Скорсезе вижда тези постижения като обещаващи знаци, че може да се появи нова ера на киното, която да надхвърли формулираните и сгоднически тенденции, които доминираха през последните две десетилетия. Той особено оспорва идеята, че независимите филми трябва да бъдат сведени до статуса на „инди“ и ограничени до малките екрани.
Сюжет
Killers of the Flower Moon, поредния шедьовър на Скорсезе, получи одобрението на критиците, спечелвайки оценка 9/10 от IGN. Филмът се впуска в историята на племето Осейдж, ужасяващите убийства, извършени срещу тях през 20-те години на миналия век, и живота на Моли Бъркхарт, която е свидетел на избиването на семейството си. Работата на Скорсезе е описана като брутална, но същевременно обмислена, която изследва дълбините на човешката алчност. Той поставя въпрос, който отеква в американската история: докъде са готови да стигнат хората заради алчността?
В епоха, в която бързите решения и сензационалността често доминират във филмовата индустрия, Мартин Скорсезе остава твърд защитник на кинематографичното изкуство. Той предизвиква режисьорите и публиката да прегърнат на качествения сторителинг, дори в най-разширената му форма, и да повярват в непреходната магия на филмовия екран. Понякога най-дълбоките истории отнемат време, за да се разгърнат. Призивът на Скорсезе е напомняне, че киното в основата си е средство за изследване, откриване и просветление.
