Геймингът отдавна не е просто хоби. За мнозина той се е превърнал в професия. А, esports сцената се развива с впечатляваща скорост. В това интервю ви срещаме с Теодор Борисов, един от най-отдадените български esports коментатори и анализатори.
Как започва пътят му в индустрията, кои са най-големите предизвикателства пред един коментатор и кои са незабравимите моменти от кариерата му? Теодор споделя своята история – от първите стъпки в българската esports сцена до международните турнири, които коментира днес. Ако някога сте се чудили какво е нужно, за да се утвърдите в тази конкурентна среда, продължете да четете.
Кое те вдъхнови да се насочиш към esports индустрията? Как започна всичко?
Всичко започна по време на ученическите ми години. Като много тийнейджъри, играех компютърни игри с връстниците. Спомням си, че още тогава концепцията за “изкарване на прехрана от гейминг” ми се струваше чак нереалистична. Още от момента, в който разбрах, че има такова нещо като професионален гейминг, започнах да играя много Counter-Strike с идеята, че ще ставам професионален играч. Е, оказа се, че за тази работа е нужен и малко талант, който за жалост ми липсваше.
Все пак, през 2019-та година си изпратих CV-то и бях одобрен и получих шанса да коментирам професионален Counter-Strike на български в единствената българска медия, която излъчваше най-престижните турнири по онова време – HaveFunTv. Там, работейки с хора като Петрослав Белчев (Myth), Никола Гяуров (Niku) и Георги Цанев (LopGod), който за жалост вече не е сред нас, но бе в основата на куража ми да се занимавам професионално с електронни спортове, открих любовта си към коментирането.
Та, коментирах на български няколко години, докато, благодарение на един от най-близките ми приятели и бивш Counter-Strike играч и треньор – Николай “pNshr” Паунин, и друг човек, с когото работя до ден днешен и също мога да нарека приятел – Радко Димитров – не получих възможността да опитам да работя на английски за няколко турнира, като само шансът за подобна реализация ми беше достатъчна причина да прекъсна висшето си образование и да се отдам изцяло на нещото, което обичах.
Трябва да кажа, че първият ми турнир на английски бе Bellum Gens Elite Stara Zagora, в който отново работих с Никола Гяуров, когото споменах по-горе, и Константин Динев – това беше около 2 месеца, преди да получа шанса да започна да се занимавам с коментиране за постоянно. Нека кажем, че програмирането и математиката ми бяха интересни, но зарядът, който ми носят електронните спортове, наклони везните.
Най-голямото предизвикателство да бъдеш коментатор и анализатор?
Най-вероятно бихте получили същият отговор от всеки друг коментатор, водещ и анализатор в индустрията – няма никаква сигурност. Никога не знаеш кой турнир може да ти бъде последен, но не от гледна точка за оцеляване, разбира се хаха, а от гледна точка на гаранция за работа. Дори и за професионалистите на най-високо ниво, думата “сигурност” не съществува. Конкуренцията е много сериозна и нямаш право на никакви грешни стъпки, тъй като всеки е много лесно заменим. Лично за мен – това е огромен източник на мотивация, но определено фактът, че никога не можеш да си сигурен точно как ще се развие кариерата ти и колко работа ще имаш през следващия месец или следващата година носи известно количество стрес.
Кой е най-запомнящият се или специален за теб момент, който си коментирал и защо?
Има няколко. Първият определено е победата на 500 Esports (изцяло български отбор) с 16-1 на Ancient срещу Astralis по време на Elisa Masters Espoo 2023. Това бе първият път, в който коментирах легендарната датска организация. А, това, че от другата страна на сървъра седяха български играчи определено направи момента много по-специален. Разбира се, бях максимално безпристрастен по време на мача, но зад сериозният тон на гласа ми седеше една огромна усмивка, докато нашите момчета размазваха някои от най-успешните играчи в света на LAN.
Другият бе първият ми LAN (Студио) турнир – RES Champions 2024, който се проведе в Белград. За първи път имах шанса да коментирам от студио, знаейки, че играчите се намират в съседната стая. Имах шанса да си говоря с тях между мачовете, дори да обядваме заедно. Това бе първият ми допир до истинския чар на това да си коментатор и чувството бе неописуемо. Енергията ми просто не се изчерпваше, независимо от продължителността на работния ден или липсата на сън.
Какви са основните трудности в esports сферата в момента?
Както вече споменах – финансовата сигурност. Независимо дали си коментатор, играч, журналист, собственик на организация – електронните спортове тепърва преминават през своята трансофрмация към уравновесена индустрия от гледна точка на изграждане на издръжлив бизнес модел. Мисля, че определено със създаването на турнири като Esports World Cup и Олимпийските игри по електронни спортове още повече брандове ще опознаят професионалния гейминг и се надявам, че това ще позволи на всички хора, които отдават живота си и обичат тази индустрия, ще получат поне малко повече спокойствие.
Какво би посъветвал млади хора, които искат да навлязат в esports като играчи или коментатори?
Първо – парите, които ще изкарате от гейминг или електронни спортове, са най-сладките на света, но и свършват най-бързо хаха. Ако наистина електронните спортове са вашата страст – дерзайте, но знайте, че колкото и да обичате нещо – трябва да се отнасяте с него като с работа, колкото и да не ви се иска.
Важно е да знаеш какво искаш да правиш и винаги да се стремиш да го правиш все по-добре.
Конкуренцията е огромна и много хора работят за символична възвращаемост, просто защото обичат гейминга. Ако идеята ви е да изкарате пари и да живеете “лъскавия живот” на играчите и най-големите коментатори в индустрията – не се захващайте. Ако усещате, че това наистина е “вашето нещо” обаче – пожелавам ви успех и знайте, че ако наистина дадете всичко от себе си и сте достатъчно постоянни, малко неща са невъзможни за постигане.
Най-любимото интервю, което си правил?
Имам 3 отговора тук. На първо място, като един истински Counter-Strike патриот, ще спомена едночасовия разговор с най-успешния български CS:GO играч – Цветелин “CeRq” Димитров. CeRq прекара няколко години в Северна Америка, играейки в организации като NRG и Evil Geniuses, спечели множество големи трофеи и дори бе 18-тият най-добър играч в света през 2019-та година, та когато получих възможността да направя толкова дълго интервю с него, и то от студио, на живо – бях на седмото небе.
Другите две бяха онлайн – едното с легендата на FNATIC – Робин “flusha” Ронкуист, (това беше първото ми интервю на английски и почти се припаднах от напрежение). А, другото с един от любимите ми играчи, с чиито мачове се запалих и заобичах Counter-Strike – Кристиян “k0nfig” Уиник.
Какво успя да научиш за себе си чрез работата си?
Че не съм мързелив и че когато много искам нещо, мога да му се отдам напълно и да се фокусирам толкова, колкото не съм вярвал, че мога. Също, макар че това май го знаех и по-рано през живота си – че много обичам да говоря и пиша.
Играта, която не можеш да спреш да играеш в момента? Препоръчай ни какво да цъкаме.
Отговорът ми винаги е бил и ще бъде един, защото няма друг правилен такъв – Counter-Strike. Това е най-великата игра, създавана някога. Но ако искате просто да играете любителски и да си почивате, не мога да ви помогна. Не бих казал, че съм най-правилния човек за гейминг препоръки, тъй като самият аз от години не играя нищо освен Counter-Strike.
Какво те вдъхновява извън esports? Имаш ли хобита, които не са свързани с гейминг?
Освен тренировките, в които трябва да съм доста по-стриктен, но все пак не са напускали живота ми никога, напоследък започнах да чета повече книги, да играя шах (много съм слаб), а и обичам да гледам различни спортове като футбол и, отскоро – американски футбол. Също така, много обичам да ходя на кино. Трудно е да се каже точно какво ме вдъхновява и по какъв начин, но определено книгите и гледането на традиционни спортове помага за намирането на муза за писане и коментиране. Ако говорим за вдъхновение – то идва от семейството и най-близките ми приятели.
Какъв съвет би дал на Теодор Борисов от миналото, а на Теодор от бъдещето?
Теодор от миналото е направил точно това, което е трябвало, а на Теодор от бъдещето ще кажа едно голямо “няма защо” за усилията, които с Теодор от миналото ще сме положили, за да може неговият живот да е възможно най-хубав.
Бъдещи творчески планове?
През следващите месеци ще се фокусирам максимално много върху усъвършенстването на работата си както на английски, така и на български. А голяма част от усилията ми ще отидат и към най-голямата медия за електронни спортове в България – eSportsBulgaria, за която с много добрия ми приятел и колега – Мартин Стоичков, имаме доста идеи. Умишлено избягвам конкретика – предпочитам да действам, отколкото да казвам точно какво възнамерявам да правя.
Прочети още – Поли Недкова за уроците на сцената и извън нея
