В този щур живот на размирици, несигурност и непостоянен климат са ни останали едва шепа константи, които да ни закотвят в руслото, че поне класиката е вечна. Сред тях, разбира се, са класиките в киното. И докато в последно време игралното кино се престарава в това да бълва високобюджетни, но откровено скучни филми за всякакви хипер, супер или обикновени, банални герои, то аниме жанра незаслужено остава в сянката на тази инфлация от суета и CGI.
От зор да поправим тази несправедливост, тук сме събрали аниме кино класики, които си заслужават всяка секунда от вашето внимание. И ако не сте гледали някоя от тях ви призоваваме веднага да захвърлите всичко и да поправите тази фамозна грешка. Ако пък сте ги гледали, ще оцените виртуозния ни избор и навярно ще ги гледате отново.
Akira (1988)
IMDB: 8.0
Започваме с постапокалиптичния опус на Отома, който се разгръща в Нео-Токио през 2019 година, 31 години след като експлозия унищожава града и предизвиква Третата Световна Война. За съвсем малко не е познал, нали? Историята следва мото бандата на Канеда и приятеля му Тецуо, който след инцидент с мистериозно момче, развива мощни телепатични способности и се превръща в мишена на правителствени агенти, които искат да го ползват за своите експерименти. Тецуо обаче привиква към своите нови сили и става все по-опасен. А, веднъж попаднал във вихъра на последващия неонов-индустриален екшън и брутална гротеска Канеда, прави всичко възможно, за да спре и спаси своя приятел.
Филмът е базиран на едноименната манга, също създадена от Отомо, като за направата му са използвани напреднали за времето си анимационни техники, което коства около 10 милиона долара. Това превръща продукцията в един от най-скъпите анимационни филми за това време. Всеки аспект от филма обаче е остарял като вино и дори съвременния претенциозен зрител няма как да не остане очарован от мащаба на сцените, експозицията и завладяващата история. А, в крайна сметка във филма има и чудовища, буквално и метафорично.
Режисьор: Кацухиро Отомо; Студио: Tokyo Movie Shinsha (TMS Entertainment)
Perfect Blue (1997)
IMDB: 8.0
Продължаваме с два филма на вездесъщия Сатоши Кон, който не веднъж и дваж е вдъхновявал касови холивудски продукции с работата си. Perfect Blue проследява как поп идолът Мима Киригое решава да стане актриса и с това си дело отключва сериозни психични проблеми. Нотката на тежки психологически теми, объркани сюжети, халюцинации и визии се прокрадва във всяка сцена от филма. Киригое започва да губи разсъдака си, заедно с линията между реалност, сън и въображение. Както казва другарят Сенека – „Страдаме повече в ума си, отколкото в реалността“. Не стига цялата тази драма, ами и с новото поприще на актрисата се появява и маниакален фен, който я преследва денонощно.
Филмът е тежка психологическа драма за амбицията, възможностите и сенчестата страна на съзнанието, отдадено на успеха и перфектността. Именно тези теми вдъхновяват и Дарън Аронофски да направи спечелилия Оскар филм „Черния лебед“ с Натали Портман, като някои сцени от филма са директна препратка или направо заимствани от анимето.
Режисьор: Сатоши Кон; Студио: Madhouse.
Paprika (2006)
IMDB: 7.7
Вторият опус на Кон, превърнал се в класика е Paprika. Филмът проследява съдбата на изобретението “DC Mini”, което позволява на психотерапевтите да влизат в сънищата на пациентите. Когато устройството е откраднато, неизбежната глобална катастрофа кара екип от ловци на сънища да се опитат да спасят положението. А, психотерапевтката Чиба влиза в света на сънищата с алтер егото си Паприка, за да разбуни загадките на подсъзнанието. Филмът е изпълнен с редица психоделични кадри, цветове и персонажи. Представя карнавална еклектика в изключително пищен и цветен сет, от който в съзнанието ни се запечатват редица емблематични кадри.
Това се отнася не само до нашето съзнзнание на зрители, но и до това на Кристофър Нолан, който създава „Генезис“ с Лео Дикаприо, повлиян изцяло от творбата на Кон. Приликите между Paprika и Genesis са потресаващо видни не само в руслото на водещата фабула и експозиция, но и що се отнася до най-емблематичните кадри от холивудския хит. А, именно сцените с изкривена реалност, преходите между сънищата, чупенето на „огледалото“ на реалността и свиващия се през небето градски пейзаж. В общи линии Нолан е пропуснал да свлече само протагониста и името на анимето, за да създаде Генезис. Аниме филмът определено е в категорията mind-fuck, но категорично си заслужава 2-та часа, които ще му отделите.
Spirited Away (2001)
IMDB: 8.6
Трудно е човек да се спре едва на няколко заглавия на студио Ghibli. Все пак продължаваме с две предложения на вероятно най-известния на запад режисьор и аниме артист – великият Хаяо Миядзаки. Spirited Away беше доскоро най-касовият аниме филм в света и единственият носител на наградата Оскар.
Историята проследява съдбата на Чихиро, чиито родители са превърнати в прасета, когато посещават изоставено светилище в гората. А, тя попада в мистериозен, магически свят. Чихиро е принудена да работи в сауната на вещицата Юбаба, където открива много нови приятели, но и опасности. По пътя на това да открие смелост, лоялност и любов се впуска в редица живописни и наелектризиращи приключения. Филмът е просто визуален шедьовър, а сюжетът ни увлича във върволица от перипети и несгоди, с които Чихиро трябва да се справи, за да спаси себе си, родителите си, а навярно и самата същност на новооткрития магически свят.
Режисьор: Хаяо Миядзаки; Студио: Ghibli
Princess Mononoke (1997)
IMDB: 8.4
Известен като най-скъпият за Япония филм по време на премиерата си, Princess Mononoke е живописна метафора за битката на Природата с човека. Сюжетът проследява принц Ашитака, който се опитва да открие лек за проклятие. Така предизвиква яростен конфликт между хората и боговете на гората. След като среща принцесата на вълците Сан обаче се включва в борбата за опазване на природата и в танца им на ръба на опасността пред него се разкрива цялото величие на Природата-бог.
Режисьор: Хаяо Миядзаки; Студио: Ghibli
Your Name (2016)
IMDB: 8.4
С изобилие от фантастика, романтика и немалко драма, Your Name успя да измести Spirited Away като най-касовия аниме филм в световен мащаб. Историята проследява странната връзка между юношите Мицуха и Таки, които откриват, че разменят телата си по време на сън. Животите им се преплитат в това да открият един друг в реалността. Въпреки че живеят в различни краища на Япония, младежите впрягат технология, въображение и много смелост, за да открият мистерията зад преплетените им съдби. А, покрай това и че може би нищо, колкото и фантастично да е то, не е случайно. Нивото на анимацията тук просто ще ви докара до луд екстаз, а сърдечната история е способна да разтопи сърцето дори на Ледения Стийв Остин.
Режисьор: Макото Шинкай; Студио: CoMix Wave Films
Kizumonogatari (2016)
IMDB: 7.6
Трилогията Kizumonogatari е сред моите лични фаворити в аниме киното и определено един от малкото НЕ-тъпи филми за вампири. Филмът е предистория на поредицата „Bakemonogatari” и разказва как Арараги Койоми среща един вехт, разчленен вампир в метрото. Решава да ѝ помогне да открие загубените си крайници и се забърква в таква грандиозна пакост, че просто му е бедна фантазията.
Отделните части на трилогията представят уникален визуален стил, съчетан с дълбок психологически анализ на персонажите и философията зад това на какво си готов, за да оцелееш в кожата на собственото ти „аз“. Визуална наслада. Филмът представя широки, панорамни експозиции в огромния мегаполис на действието, но всичко, което виждаме са само персонажите от историята в един привидно пуст свят. Наситен с екшън, драма и доста психологическо напрежение. Филмът е чудесен избор за всеки, който e жигосан до отчаяние от западното вариете от глупости като Twilight, Van Hellsing, Dracula Untold и прочее бедни разкази за вампири на стероиди. Все пак и тук не липсват клишета, но те определено не са във фокуса на разказа.
Режисьор: Акиюки Шинбо, Татсуюки Нагахама, тацуя Оиши; Студио: Shaft
Grave of the Fireflies (1988)
Вероятно най-тежкият за гледане филм в нашата класация – Grave of the Fireflies. Разказва за оцеляването на две деца по време на Втората Световна Война в Япония. След бомбардировките, Сейта и Сецуко се опитват да оцелеят в разрушения им свят. Борбата за храна, подслон и надежда са ежедневие за окаяните деца. Филмът е базиран на полу биографичен роман на Акиюки Носака. А, емоционалното му въздействие е толкова въпиющо, че е добре да се подготвите за доста рев и подсмърчане.
Режисьор: Исао Такахата; Студио: Ghibli
В това ефирно експозе вероятно изпускаме редица великолепни заглавия от аниме киното, но при целия ни мерак да ги обхванем всички, просто накуп няма как. Може би в някоя друга статия. В графата Honoarble Mention, все пак, можем ви препоръчаме My Neighbour Totoro (1988), в който две сестри отиват на село и се срещат с добрия горски дух, който ги въвежда в магичния свят на природата. Както и Magnetic Rose (1995), който разказва за космически спасители, които откриват напусната космическа станция, пълна с илюзии, създадени от спомените на бившата оперна певица Ева. Приятно гледане!
Тази статия съдържа афилиейт линкове. При поръчка чрез тях GameChangerz печели малка комисионна. Това ни помага да се развиваме и да сме част от индустрията на игрите и развлечения в България!
